Тръмп, изборите и политиката на спектакъла

Емблематичната фотография на окървавен и провокационен Доналд Тръмп, заобиколен от сътрудници по сигурността след опит за ликвидиране, евентуално ще остане в историята като изцяло капсулираща кой е той, какво е в което има вяра и по какъв начин се стреми да прекрои американската политика и общество. Събитията от 13 юли единствено укрепиха публичния имидж, който той усъвършенства през последното десетилетие като президент и претендент: мачо популист без задръжки, който – задвижван от своя бизнес усет и консервативни полезности – провокира демократичната върхушка и дава обещание да направи Америка още веднъж ужасно.

Снимката обаче е доста по-голяма от индивида, защото улавя по-дълбоката политическа и идеологическа динамичност в Съединените щати през последните 40 години. Всъщност може да се твърди, че Тръмп е бил толкоз сполучлив в политиката, тъй като ловко е употребявал основни аспекти на културата, стопанската система, ръководството, властта и персоналните полезности, които са оформили американския живот след президентството на Роналд Рейгън през 80-те години.

Развлеченията (особено сексът, спортът и риалити телевизията), цифровизираните връзки, култовете към личността, стопанската система на свободния пазар, световното владичество и неограниченото персонално възвеличаване и струпване на благосъстояние превзеха американските мозъци, даже когато притискаха и смазваха междинните и ниските приходи общности.

Внасянето на детайли от света на развлеченията в политиката е запазена марка на Тръмп и му оказа помощ да завладее големи елементи от американския електорат. Неговата дарба да пленява тълпите беше изцяло изложена в събота.

Когато сътрудниците по сигурността го наобиколиха и се пробваха да го отведат до микробуса му, с цел да излезе от арената, той оказа опозиция. Той се изправи и размаха стиснатия си пестник, викайки „ Бой, пердах! “ Възбудената навалица отговори: „ Съединени американски щати! Съединени американски щати! “

Тръмп изглеждаше малко по-различен от очуканите бойци в кеч спектаклите, които обича и в които самият той е взел участие. Неговото размахване с юмруци и скандиране не беше просто проява на предизвикателство, само че и трик на актьор, с цел да подлуди публиката си и да я направи сигурно ще се върнат за още в идващото шоу (или ще създадат подаяние за акцията му).

Ето по какъв начин работи новата меркантилна политика в Америка. Зрелищността и страстта притеглят аудитория и рекламодатели, без значение дали става въпрос за опит за ликвидиране на президент или трагична борба сред борци.

Използвайки уменията си за развлечение, Тръмп към този момент е привлякъл задоволително гласоподаватели от всички сегменти на обществото, с цел да пресъздаде Републиканската партия по негов облик. Неговата персона и опростени доктрини са изцяло показани на тазседмичния Републикански народен конгрес в Милуоки. Доста показателно е, че Дейна Уайт, шефът на Ultimate Fighting Championship, чиито събития Тръмп постоянно посещава, ще приказва тъкмо преди републиканския претендент за президент на четвъртия ден от конвенцията, 18 юли.

Докато Тръмп се любува на цялото медийно внимание в Милуоки, някои наблюдаващи започнаха да повдигат въпроси по отношение на политическото принуждение и поляризацията.

Стрелбата на митинга на Тръмп не може да се преглежда като необикновена в модерна Америка, където доминират насилието с оръжие и крайната политическа изразителност. Въпреки това високопоставената цел му придаде спомагателна драма и тласна мейнстрийм медиите в нормалната им нервност да се чудят за какво такава хубава страна като Съединените щати страда от този тип родно политическо принуждение.

Това не беше още един 9/11 или нахлуване от трите огромни „ непознати закани “ на Китай, Русия или Иран. Това беше локален тероризъм. Откъде пристигна? Някои анализатори, учени и медийни специалисти настояват, че нещо огромно се е трансформирало в Съединени американски щати през последните 40 години, което е повлияло на това по какъв начин хората се ангажират в обществото, по какъв начин се свързват с другите и показват възприятията си.

Пътуването от Рейгън до Тръмп, споделят те, е достигнало връхната си точка през днешния ден в триумфа на „ политическия фетиш “, „ политическия трибализъм “, „ политиката на идентичността “ или „ мощните водачи “. Всички тези и други изрази улавят динамичността на мъжете и дамите в Съединени американски щати, чийто обичаен живот в общността се е трансформирал трагично.

Масовият „ обществен разпад и обезсърчение “ не престават да се разрастват измежду американците, написа журналистът Крис Хеджис, и тласка някои да одобряват Тръмп за собствен избавител. Те се усещат изолирани и пренебрегнати от обществото, застрашени от имигранти или страдат от икономическа болежка. Така че те се придържат към водачи, които дават обещание избавление и им дават глас, като повтарят недоволствата си против либералите, медиите, държавното управление и чужденците.

В този смисъл надали е изненадващо, че публицисти оповестиха, че поддръжници на Тръмп са крещяли нецензурни думи по тях след стрелбата и даже са се опитвали да обхванат в пресата по време на събитието. Техният ранен боец герой-водач ги беше подтикнал да продължат да се бият и те го направиха.

И това не беше казус. В продължение на месеци пресата на множеството събития на Тръмп има свои лични охранители, тъй като в актуалните племенни културни войни в Америка те са избрани както от дясното, по този начин и от лявото като част от казуса.

Показателно е, че култът към Тръмп закупи още по-религиозен нюанс след съботните събития. Поддръжници и сътрудници републикански политици, в това число ръководителят на Камарата на представителите Майк Джонсън, припомниха „ божествена интервенция “, с цел да обяснят по какъв начин Тръмп е оживял след стрелбата. Те говореха за Божието знамение, претендентът за президент е предпазен от „ Божието всеоръжие “ и че Бог го е избавил, с цел да може да победи злите сили в обществото.

Остава да забележим дали тази религиозна готовност ще помогне на Тръмп на гласуването през ноември. Много ще зависи освен от това, че ще се възползва от опита за ликвидиране – което той сигурно ще направи – като събере лоялната си база и я разшири измежду нерешителните гласоподаватели, които ценят неговия борбен дух. Много ще зависи и от способността на Джо Байдън да води президентски каузи, макар че прави неуместни умствени и вербални пропуски.

Друг фактор сигурно ще бъдат американските мюсюлмански и арабски американски общности, чийто мощен яд против въодушевената поддръжка на Байдън за израелския геноцид в Газа провокира проведен протест против гласуването за него на първичните избори по-рано тази година, изключително в основни щати на съмнение. И това не са единствено тези малцинствени общности; съгласно изследвания към 38 % от гласоподавателите е по-малко евентуално да гласоподават за Байдън заради политиката му във връзка с Израел и Палестина. Като се имат поради тези действителности, възможностите на Байдън да победи един самоуверен Тръмп в действителност наподобяват съмнителни.

Каквото и да се случи през ноември, едно нещо е несъмнено: емблематичният облик на Тръмп, размахващ пестник и окървавен от ухото му, ще остане знак на една епоха в американската политика, дефинирана от спектакъла и популизма, където облиците, страстите и универсалното човешко търсене на мистични спасители победи над политическите варианти и консенсусното взимане на решения. Дезориентиращото влияние на свободната пазарна стопанска система и развлекателните полезности върху елементарните мъже и дами, които са обезпокоени и не знаят накъде да се извърнат, ще продължи да ръководи моделите на гласоподаване за години напред.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.